Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

На Герхард

Лежеше индианецът в пръстта,
встрани захвърлил лък, стрели,
очи красиви, вперени в степта,
а погледът - невинен и открит.

И галеха го ледени ръце,
и озова се сам в Всемира:
без израз, с восъчно лице
докосна се до нова сила.

Пое по своя път нагоре,
сред светлина и мир, любов
и чувстваше се пак роден:
откри се хоризонтът нов.

Блаженство го във миг изпълни,
усещане за вечност, топлина
и край бе туй на дните тъмни-
сърце му се разтвори. Тишина.

Летеше със скоростта на вятър,
съзираше той планини, гори
и всичко туй не бе театър.
Реалност. Силата я сътвори.

Лежеше индианецът в пръстта,
встрани захвърлил лък, стрели.
А колко ли безброй лета
бе търсил този миг с очи?!