Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Вари жена ми мармалад от вишни.
Като онези
нямаме
пари излишни.
Аз гледам огъня
и пламват мислите.
Изгарят мъртво-сухите дърва
и се превръщат в огън,
в мармалад.
А мога ли
и искам ли сега
от себе си да хвърлям
всичко мръсно?
С лъжица хвърля пяната
жена ми.
“Омръзна ми – отхвърляй ти!” – извика.
“Това е женска работа”.-
Така ли казах?
Нима, нима е само женска работа
да хвърлям всички мърсотии
от себе си?
Хилядолетия през нас минават,
а звярът хищен
в хората остава.
Не само, че остава,
но расте.
И грабвам плоската лъжица в миг.
На силен огън от омраза-обич
да лумне пяната на тоз живот –
с лъжицата от гняв
калта да хвърлям
от старите и хищните сърца.
Сърцето ми да стане мармалад –
най-после да нахрани този свят,
за правда гладен
и живот човешки,
че му омръзна
да живее в ада
от глад,
войни,
бездушие,
лъжи,
небето
все над него
да тежи.
Да лумне огън – и небето да подпали
и облаците черни да стопи
и Слънцето да свети без петна,
и на Земята да раздава топлина
(не само светлина от празни думи).