|
Какво ще ми говориш за Христос?!
На кръст и мен животът ме раз-пъ-ва –
по мен Минават всеки ден
като по мост
грабители, лъжци без капка Съвест.
В разкошни вили и дворци Живеят.
Години ЧАКАМ за апартамент.
За тях “мазди”, самолети Пеят.
Света “обичат”, а забравят мен.
И Трупат Милиони Ненаситно.
Броя парите за домати, хляб.
Крещят за братство. Свобода убита.
Мълчи Позорно пак човекът слаб.
Броя пари за парно, ток, вода,
за телефон, чистачка и за хляб.
За мляко, сирене, месо, за дрехи,
за книги, кино – да не ви говоря.
Като плакат се смее дума:”Свобода”.
А гладните висят над своя трап
и търсят сред молитвите утеха
и Гледат с Ярост Бляскави Витрини,
за политика с безработни спорят.
Синът Спасение на Запад търси,
с билет безплатен, върнат скоро.
Сърцата Отчаяние Раз-къс-ва.
България – домът ни мил ЗАГИВА.
Продават я за 30 сребърника.
Живеят милионерите щастливо.
Гневът свещен – Спасителен във мене блика.
В телевизора Блесват ракети –
Рухват блокове, хората мрат
тъй – невинни, безпомощни, клети,
от снаряди, пожари и глад.
“Каква поезия?” – крещи жена ми –
“Не виждаш ли, че дебнат за арест?”
Перото гневно Пише Срамна драма
и … самО се Вдига на Протест!
И Гледат с Гняв Бенковски, Ленски, Ботев
Грабежите и Срамния Терор
и как човек е Приравнен с животно.
Крещи поетът:”Със мен е Гавра тоз позор!”
|
Коментари
Сериозни са дотолкова доколкото представят истината за битието ни… Обаче всеки си казва, "че си полае и този поет, па че спре"…
RSS на комментарите на този запис.