В годините на мойта младост,
край Дунава - за обща радост,
грижливо, стройно подредени -
тополи бяха засадени.
Стеблата виеха се крехки,
подобно на безплодни вейки.
Упора - стълбчета им бяха
и с тяхна помощ оцеляха.
Сега, израстнали красиви ...
Стотици изглеждат живи
и заедно, във тон с реката
нашепват песничка позната.
Приятна ми е тази песен,
за Лом и Дунава чудесен.
За моето щадстливо детство
и скъпи спомени в наследство.
1985г.
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.