| Защо?! |
|
Във себе си дълбоко се замислям, за пътя който вече извървях. Житейският си дневник пак прелиствам, но светъл лъч във него не видях. Щастливи хора има по света. Сполуката е верният им път. Далеч от тях е винаги бедата. Животът им е сякаш в райски кът. Защо, о, Боже, щастието щедро, дарява други със голям късмет, а аз във сянката му все се губя, подобие на мрачен силует. *** Вълшебен глас изрече чудни думи: „Помни!На туй, което си послал, дори да е след много дълго време, на него, вярвай – ти ще си легнал!” 14.03.2003г. |
Коментари
Пълно с много истина и емоция!
Приеми моите адмирации!
А сега и поетичният ми коментар:
В мислите
често аз се питам,
за следите
оставени от мен.
И в този ден
застанал на кръстопътя -
равносметката
като длето дълбае в мен.
Щастливи дни
изживях с тебе скъпа.
Щастливи дни
изживях с тебе животе мой.
Не бях богат,
не бях и беден,
нито сурогат -
но с любов богат.
Знам, ще премина
в другата страна
с обич свята
в моята душа.
RSS на комментарите на този запис.