На дядо ми (по майчин род) -
свещеник Тодор
Сутрин рано,
зора не изгряла,
той почуква
с тояжката бяла.
Сред разходка
по стара привичка-
чопли, рови
земята с мотичка.
Дойде пладне.
Така му се дреме,
но не ляга на топлия скат.
Казва:"Намам
на тоя свят време-
ще почивам на другия свят!"
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.
Коментари
"Казва:"Нямам
на тоя свят време-
ще почивам на другия свят!"
Да…Познати думи.Използват ги най-вече селяните.
Колкото повече работиш,толкова повече работа има за вършене!
Казват още: "Нямам време да умра"
radomila на дата 19.03.2008 21:38
Напротив селяните от миналото много добре за знаели за другия ( духовния свят) след смъртта И когато съм питала баби и дядовци - останали сами ,много са ми отвърщали,че ще отидат при своята баба или дядо. Тази надежда на хората в настоящата епоха се реализира вече
shantavka на дата 20.03.2008 00:41
Много силни емоции събужда!Напомня ми за моята баба и дядо!
Tintiava на дата 20.03.2008 10:51
oooooh, mnogo hubavo i dqdo, leka mu pryst, beshe syshtiq, mnogo me razchuvstva…
и пладнина дошла е благата.
Във обора му кравичка има
и млекцето е топло и в зима.
Рано сутрин, щом слънце изгрява
Петльо вънка кокошки изкарва.
С Марко ходи за клони в гората,
сбира билки и гъби в торбата.
RSS на комментарите на този запис.