Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

1.Есенно писмо

Дърветата жълтеят вън Кръстина.
Над родните села сега е есен.
И вятърът над селските комини
реди една безкрайна, глуха песен.

В тъга прекарват селяните прости,
очи заболи в пустите полета,
където като черни, скръбни гости
минават с кални крачки ветровете.

О, тъй е тъжен моят край, Кръстина!
Над стрехите дъждът неспирно плаче.
А къщите от стар папур и глина
заспиват с болка в скутите на здрача.

През тия нощи с неспокойни пръсти
дърветата ми чукат по стъклата
и на дланта ми пари оня пръстен,
затворил в своя малък кръг лъжата-

че някога на твойто бяло рамо
ще сложа пак главата си, кръстина
и ще ме лъхне аленият пламък
на старата фаянсова камина!

2.Пепел

Ти пишеш, че си мислила за мен
и тихо над портрета ми си плакала,
когато нея вечер уморен
със тежък грохот ме отнесе влакът.

И ме очакваш с пламнало сърце
при синята фаянсова камина-
да пием, вплели устни и ръце,
на любовта от кървавото вино.

Недей! Не чакай! Времето лети
с махалото на стария часовник.
Не можем да развържем аз и ти
на миналото възлите съдбовни.

Ако обратно върнем оня час,
той няма да е тъй безумно светъл ...
Не искай! И в камината, и в нас
остана само сребърната пепел!