Огрян от есенното слънце,
безцелно мина ми деня.
Но търсех аз вълшебно зрънце
във мократа от дъжд земя.
И всяка буца пръст обръщах,
оглеждах страстно чернозема.
А той във бащин дом ме връща,
съдбата, който ми отнема!
Но Слънцето лениво грее,
не стопля моята душа.
За теб Родино, тя копнее,
за твойте сини небеса!
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.