Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Каква омайна, дивна красота!
Българийо, защо така те любя?
Душата ми е свита от тъга -
кажи ми, трябва ли да те загубя?

Без теб животът ми ще бъде ад!
Какво от туй, че страдам с твойте рани?
Щом трупат се боклуци, много смрад,
ще имаме хайдуци, пиромани!

Към тебе здраво корен ме държи
и моята любов е тъй безкрайна!
Това ли е магията, кажи,
че страдам аз, а тя е всеотдайна?

Щастливо детство в тебе изживях
и винаги с любов за тебе пея!
Във трудните години оцелях
и днеска пак по тебе тъй копнея!

Аз искам да е слънчев твоя ден
и птички весело да чуруликат.
Тъй вярата ще се завръща в мен,
когато в пропастта ни някой тика.

Във паяжина все ще ни оплитат,
докато ни преследва орисия.
Народа ни към дъното замитат
и тръгнал със дисаги по просия.

Нещастна и изстрадала любов,
пред твойта хубост винаги немея.
Но нямам думи, с беден апостроф,
кажи ми, как така ще оцелея?

О, не! Не мога аз да те предам!
И как така главата си да скланям?
На тебе всичко мога да ти дам,
пред чужди никога не ще се кланям!

Във теб калих младежда воля, плът,
чрез тебе мога само да живея
и с тебе ще отида аз отвъд -
изправен съм пред бури - суховея!