Изпращам ви с любов и ветровете -
о, мои мисли, неспокойни.
Със радост аз ви пускам, полетете
в простори сини и усойни.
Кръжете вий над нашата Планета
с тъгата в мене, що се свила
и що раздира ме отвътре, клета -
любов гореща, нежна, мила!
Под родната ми стряха вий се спрете
и обходете моя детски свят.
Баща и майка с нежност погалете -
със тях безкрайно съм щастлив, богат!
Горещо вий от мен ги целунете
по тъжните, измъчени очи
и мъката отново ми върнете,
че тя не може да се заличи.
|