Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Ти спомняш ли си, скъпа моя мамо,
как тръгнах аз на път?
От този миг във мен остана само
една любов, голямата ти скръб.

Не мога добрините да забравя
и твойте грижи - ласките към мен.
Сега изпадам в унес на омая
и лутам се безпомощен-смутен.

Ах, моя майчице, така любима,
да знаеш как ми липсваш ти сега.
Но пътя си достойно ще измина
и гордо ще изправя аз снага!

И щом затворя си за сън очите,
ти, скъпа майчице, си пак пред мен.
И като ангел мой със мъдреците,
ме водите в щастливия ми ден.

Живея със единствена надежда
да се завърна в родната страна,
където спомените ме отвеждат -
в прегръдките на майка ми добра!

Че страда, милата, сега по мене -
с любов очаква нежните писма.
Сърцето майчино така си стене,
щом няма рожбата й у дома.

Но ти за мене, мамо, не тъгувай!
Крепи ме твоята любов и днес!
На чувствата си, скъпа, не робувай,
а твойта добрина да е в превес!

Сънят ти искам пак да е спокоен,
с усмивка да посрещаш и деня.
За теб ще бъда, мамо, син достоен
и ще посявам чисти семена!

Една е мойта майка и Родина -
единствени остават на света!
И трудния си път като измина,
за тях аз паметник ще сътворя!

И името им гордо ще възнасям
със мириса на родните поля.
На тях поклон! Цветя с поклон поднасям -
целувам с нежност майката земя!