Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Ти беше много прав, поете!
И твойте думи силни са и днес!
Те ехо са за вековете-
слова за доблест, дълг и чест!

А много са от бурното ни време,
с които сътворихме нов живот.
В безпътица изпаднаха и дремят
и не един живее като скот.

Ти помниш как в неволя се калихме-
прокарвахме на бъдещето път.
А туй, което с мъка построихме,
линее вече в бездиханна плът.

Къде са ни сега мечтите?
Къде е онзи дух необуздан?
Къде е блясъкът в очите?
Отгде се пръкна толкоз много сган?

Остана си Земята ни родилка,
живот живяхме труден, но красив.
А днес се давим във мътилка
и хоризонтът ни е мрачно-сив!

Живеем с грижи най-големи,
душата жално стене и боли.
Притискат ни безброй проблеми,
но няма никой да ни съжали!

Защо край нас тъй всичко тлее
и лавата изстинала е днес?
А дяволът със злъч се смее
и ни преследва със озъбен пес.

Кого ли трябва да виниме,
че дървояд се е таил във нас?
За него ний сме двойно виме,
което смукал до последен час.

Това е рожбата ни свидна,
която носили сме чатърт век.
Но с тази участ незавидна
ще нося гордо името ЧОВЕК!