Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Извила се в зелените простори,
на облачето стана обеца.
Замлъкна във очакване Загоре,
стаиха дъх невръстните деца.

Запряха ружите да пукат пъпки,
трендафилът тракийски да цъфти.
Притихнаха листа, жита и стъпки,
поточето престана да шурти.

А тя стоеше горе неподвижна
на слънчевия връх съвсем сама,
по-нежна, по-доволна, по-безгрижна
от всеки друг на цялата земя.

И пееше. Ах, как гласът й само
се лееше под синьото небе.
Аз гледах как от слънцето голяма
тя свойте звуци огнени гребе.

Но стрелнаха я злобно други птици
и проглушиха медния й глас.
О, прелестна, жадувана царице,
за теб понякога тъгувам аз.

Как твойта песен, чужда на ненавист,
по-звънка, по-чудесна би била,
ако не беше тая скрита завист
на птиците със дрезгави гърла!…