Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

    На Михо Гюров

И сънищата неизбежно
изпълвате със розов дим.
Цветя, цветя безумно нежни,
с един копнеж неуловим.
От вас вълшебство ли поема,
прозвъннал като лъч, трептя.
Гори задъхан чернозема
от ваште пламъци, цветя.
Дошли след ледовете зимни
като усмихнати мечти,
на моето сърце сте химни
и то с копнежа ви тупти.
Усмивка не сте ли изгряла
на този свят несправедлив?
Разпуква се обезумяла
в мен всяка пъпка като взрив.
От всяка чашка звук извира,
какво съзвучие, какво!
Чия повеля ви събира
със птиците на тържество?
О, за кого така цъфтите
под този тътнещ небосклон.
Аз виждам как от висините
ви прави слънцето поклон.
Цветя,
    от нежността родени,
самите нежност и любов,
едно велико вдъхновение,
останало без зов.
Чаровни сте, а сте нетрайни
и тъй загадъчни съвсем.
Цветя, цветя, безсмъртни тайни,
кога ли ще ви разберем?!