Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

        На Вълчин Димитров

Наздраве, братко мой, да вдигнем пълни чаши
във името на всичко, което ни събра.
В премеждия живяхме, но що ли ни уплаши?
И ето ни отново на празнична софра.
И ето ни отново със празничните ризи.
И ето ни отново с негаснещата страст.
Една капризна птица към слънцето възлиза.
Това е младостта ни, избягала от нас.
На залеза се гъне златистата коприна
и хладен вятър иде от Витоша сега.
Отмина младостта ни, завинаги отмина
и радостта ни носи по мъничко тъга.
О, младост, ден до пладне!…
                   По своя път човека
е длъжен много тайни потайни да лови,
че няма край в безкрая човешката пътека
и никой не успява да я извърви.
Прославям този, който с усмивката гореща
горчилката си може със смях да заличи,
години да изпраща и нови да посреща,
смъртта си да здрависа с ликуващи очи.
Да пием с теб, Вълчине, за младостта, която
премина в синовете навеки и веков.
На тях не завещахме кресла, дворци от злато,
а крепката си вяра, омраза и любов.
Все тъй във авангарда да крачим на живота,
та жив завет да бъде последния ни дъх.
Ний може да не стигнем жадуваната кота,
но вечно ще се носим към Ботевия връх!