Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Една зелена тишина
нахлу в душата ми със звуци.
…Аз пък съм в мойта равнина
при селяните с ямурлуци.
И търся с билките за лек
най-хубавото мило цвете.
Нозете ми потъват в мек
килим, изпран от дъждовете.
Целебна сминова роса
се плиска в моите зеници,
а долу, хей, една коса,
събира нанизи жълтици.
И падам аз като дете
на мократа земя-светиня,
която все расте, расте,
под огньове от звезделина.
И в тях потъвам аз самия
като в димящи езера.
…Сега е трудно да открия,
сам себе си да разбера.
И Тунджа – моята река –
тъжи със мен, щом в нея стъпя,
че днес не мога пак така
в небето й да се изкъпя.