От люляците ли помръкна склона?
Небето уж е бистро,
а роси
и слънчевият диск като корона
във люлката на облака виси.
Не ме смущава нищо,
ни възпира.
Една ли люта буря отгърмя.
Когато слънцето зад облаци прозира,
плода си вижда цялата земя!
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.
Коментари
В диалог с Марко Недълков
Животът от кошмарите помръква,
които се развихрят всеки ден -
лицемерие маската си смъква
от бурята, вилнееща във мен …
RSS на комментарите на този запис.