|
Видях те влюбена, сега си зла |
|
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
|
|
Вторник, 29 Декември 2009 01:54 |
-Видях те влюбена, сега си зла,
обсипана си със доверие
и казвам си, че умната жена
умее с малко лицемерие
да показва нужната й доброта,
и прокарала така следата,
да я промени чрез клевета
или просто да я запечата,
заменяйки любовта с мнение,
показващо, че пътят ни цветущ
разтърсват думи на съмнение,
а ти проверяваш опита досущ,
повторен във спомена ти страшен,
запратил те във линия глуха,
за да преживееш ден, подплашен
от пламтящата край тебе клюка,
но всичко туй преврнах в суета,
подадох ти ръка чрез туй:”Вземи!”
разбирайки, че трябва да поспра,
защото ти към мен се устреми,
а аз ти дадох чудното си его,
за теб превръщайки го в амулет,
за да те предпази той от “Него”,
че да не те превърне в силует,
но пътят ти уверен да върви
и в битката със образа му блед,
сърцето вече няма да кърви,
защото тръгнала си ти напред!
-Срещата не беше произволна,
а плод на мойто намерение,
без да правя грешчица невинна,
достигайки до подозрение,
че си като другите лъжовен,
но ти пред мен проправи чуден път,
показвайки така, че си грижовен
отново да не съм на кръстопът
и чуй: благодарното сърце мълви,
че няма над проблеми да се чуди,
защото в него любовта кълни,
която ти чрез своята събуди.
|