Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

В статията "Философското разбиране на действителлността" обосновах въпроса за необходимостта от поемането на отговорност от индивидите в процеса на тяхното обществено възпроизводство. Посочих кратко в какви случаи отговорността преминава в своята противоположност – безотговорността, а тя - безотговорността се разгръща като сляпо, упорито и безогледно поддържане на различието в процеса на общуването между индивидите. Тази тенденция – на стимулиране на различието, прави нарастващи опити да се утвърди в Сайта като доминираща, за да нахлуе в него стихията на конфликта, стихията на мътната вода, в която користта се превръща в господстваща. Изказаното безотговорно твърдение, че мога да управлявам интелекуалния продукт, но не съм в състояние да управлявам Сайта е непосредствен повод за написването на тази статия.
От момента на създаването на Сайта, в управленски план, нещата рязко се промениха. Около мен се създаде вакуум, белязан от редица безотговорни действия, говорещи не само за недобронамереност, но и за опити за групиране и налагане на произвола като норма на поведение. Хората, на които гласувах доверие, решиха да упражняват върху мен натиск с неясните цели, имащи своята логика, в отработените манипулативни практики на груповщината. Това е факт, който има своите равнища на конкретизация и разглеждане.
Тук ще се спра на въпроса за свободата на словото и поемането на отговорността за състоянието на Сайта. Днес свободата на словото е едно реално достояние в обществото ни, от което се ползват цели слоеве от него, тръгнали по пътя на творчеството чрез писменото слово. Свободата на словото е не само правна, но и нравствена норма, чрез чието спазване се постига нормалното възпроизводство и на общността, а чрез нея и на индивидите. Всеки от участниците в Сайта има възможността да излага свободно мислите си чрез правените от него публикации. Няма значение какви са тези мисли – в смисъл, дали се харесват на останалите или не. Но каква е тази свобода на словото, ако то – словото, накърнява честта и достойнството на някой от общността или пък е насочено срещу цялата общност? Какво е това свободно слово, ако то подстрекава останалите към действия, насочени срещу хармоничното развитие на общността? Какво е това свободно слово, ако то се домогва чрез лъжата и интригата до действия, насочени срещу онова, което е обявено като общ замисъл за развитието на общността? Да се постави въпроса за отговорността, не е заплаха, а напомняне за основна нравствена норма, формираща взаимоотношенията между членовете на общността именно като свободни, защото свободата е действие чрез поетата отговорност. С два поредни текста Анета Саманлиева изрази мнение и се опита да формира позицията си по въпроси от дейността на Сайта. Чудесно! Най-напред я предпазих да не използва обиди по адрес на Сайта, а след това й обърнах внимание, че за подстрекателските си действия ще си понесе отговорността. Нещата са ясно разграничени – всеки може да си пише каквото си иска, да си мисли каквото си иска и да си изказва мислите, но когато словото започне да се използва като инструмент на подстрекателството, изведнъж нещата стават други – този тип поведение се обръща срещу своя носител. Много бързо след създаването на Сайта, коментарите в него секнаха. Това нещо бе предшествано от първия материал на въпросния потребител на Сайта, в който се използваше лъжата, за да се доказва, че тук се предявяват някакви особени изисквания към коментарите. Веднага открих спекулативния характер на пуснатия от Анета Саманлиева текст, но това все още си остава в границите на свободата на словото. Но ето, че в свои коментари други автори на сайта – Анна и Вяра, чистосърдечно признаха другата страна на въпроса – те са били подтикнати да спрат да коментират, защото са научили, че тук има някакви специални изисквания към коментирането. Вторият материал на Анета Саманлиева бе използван, в пълния диапазон на неразбирането, от Росица Петрова за отправяне на нападки срещу мен, лишени от всякакво съдържание.
Банална, пребанална ситуация, преливаща от користни намерения, които лесно могат да бъда дешифрирани. Ще кажа пак! Усилията ми са насочени към изграждане на процеси, които управлявам и всеки, регистрирал се в Сайта, има пълната възможност да ме подкрепи, да не ме подкрепи, да ме критикува, да публикува, да коментира и т.н, и т.н., но действия от подобен род - подстрекаване, разгръщане на кампании за разпространяване на лъжливи сведения, предупреждения за напускане и реално напускане на Сайта, не само са осъдителни от нравствена гледна точка, но са подвластни и на действието на Закона, който ги санкционира като престъпни.
Кога и как ще бъдат оповестени правилата на Сайта е въпрос на мое управленско решение. Но тук ще поясня следното – тези правила тук ще бъдат родени от самия живот, като нравствени норми на формиращата се общност. А нима е трудно да се види, че броят на потребителите трябва да се увеличи и, че това е задача на всеки от сега регистриралите се? Информацията в Сайта е функциеонираща. Тя е на разположение на всеки. Когато възникват въпроси, с общи усилия, ще им търсим решението, но хората, дошли с предварителната цел да пречат, ще получат подобаващия отпор, в това число и по линията на гражданския контрол, за какъвто тук са изградени необходимите механизми.