Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Не ме винете със капризно чувство,
че моят стих е извор на тъга.
За мене най-великото изкуство
остава любовта и досега.

Тя, любовта, от слънцето по-ярка,
в сърцето като еделвайс лежи.
За нея плаче в гроба си Петрарка
и Данте цели векове тъжи.

Любов, любов, кацни на мойто рамо
със ласката на гълъб снежнобял
и влей ми вдъхновение голямо.

Аз ида твойта святост да възпея,
тъй както в ранна младост съм горял
и в твоите пожари да изтлея.