Знам със сигурност едно... - Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Знам със сигурност едно...

Вторник, 16 Март 2010 08:03

Щом в тиха пролет сътворяваш
за обич жадни сетива,
дали ще можеш да ги утоляваш
с любовта си след това,
когато слънцето прежуря
и цепи сухата земя,
когато се заражда буря,
когато видиш,че горя?

Щом в знойно лято ми даряваш
на младостта присъщите криле,
ще можеш ли да ги развяваш
над пропастта и ти до мен,
когато неувереност те стяга
и ти нашепва сторени вини,
когато по лицето ти пробягва
от минало неуталожен вик?

Дали,ще можеш туй - не зная,
но знам със сигурност едно:
Без тебе мили даже Раят
е пусто Адово гнездо.

Коментари

#1 Mojsei 2010-03-16 18:26 Текст с мого широк екзистенциален диапазон…Съдържат елен … Подтикващ към творчески изяви!

#2 Mojsei 2010-03-16 21:23 Постигнатото тъждество е Слънце

В диалог с Росица Петрова
по повод на „Знам със сигурност едно …”

1.
Любовта ни разцъфтя в среща тиха,
преживяхме общите ни сетива –
те радостта устойчива родиха
и със теб говорим именно това.

Започналият ни съвместен полет,
във генезиса си беше рождество,
разлистило безбрежността на пролет
по нишката на духовно тържество.

В Нет-а, невероятно откровени,
през всички волята си заявяваш
и с вихрите на радост сътворени,
чрез творчеството ти пак я утоляваш.

Във криза съществуване благато
деградация злостна прекатуря,
удържайки проблемността, когато
и между нас самите свири буря …

Постигнатото тъждество е Слънце,
удържащо и приказки нелепи,
но щом от него носиш даже зрънце,
то кой ли би могъл да го разцепи?

Но няма място тук земята суха,
родена от нелепите постъпки,
защото тя е сфера на разруха,
където не цъфтят подобни пъпки,

ала направи така, че да гориш
в света, където сме – сред боговете
и тогава вече няма да виниш,
че полетът създава световете.

2.
Влезли във поведение достойно,
след нас полита още цяло ято,
защото преживяването знойно
ни въвежда във вечността на лято.

Но в лятото криле не ти дарявам,
защото сме във света на радостта,
а в рождеството радост с теб създавам,
летейки на крилете на младостта.

Но радостта, на младостта присъща,
приповдига при полета крилете
и щом във старите следи се връща,
дори отвъдното крещи:”Летете!”

Сетивата, изтъкани от страстта,
ме правят в полета да съм уверен
и дори прелитайки над пропастта,
ти казвам накъде е пътят верен.

Но полетът, със свойта сложност, сепва,
защото той е радост сред злините
и точно тази радост ни нашепва
кога да не допускаме вините.

Във днешно време да си със ясен лик
трябва поривът да е уталожен
и възмущението със своя вик
ще е отдушник на живота сложен.

Но автор, щом непрекъснато бяга
и в поведението е престорен,
той сам на себе си хомот затяга
и от общността прави възел спорен.

3.
Несъвместимостт а ми казва:”Боже,
това, което аз самичък зная
е как човек, останал сам не може –
затуй срещу поетите роптая!”

С Росица тук поставихме начало,
което и да го развивам мога,
защото точно то е огледало
на пътека красива, но и строга …

Идеята за личността „свободна”,
уплела се във собствената мисъл,
я виждам в Сайта, но като безплодна:
преживяването й няма смисъл,

ако този или онзи не чете,
отказвайки разума да пробуди,
защото е в наивността на дете
в играта, разигравана от луди.

За тях литературата е тайна –
всеки единствено наслада иска,
ала потопен в наслада крайна,
позицията му е да си писка.

Държавата народа развращава,
стимулирайки човека непочтен,
а тя собствеността ни разпродава,
но всичко туй руши духа съкровен.

Така е! Светът се е превърнал в ад,
но ако искаме да пием мляко,
със енергията на човека млад,
ще трябва да се трудим в общност – яко!

Обнови списък на коментарии
RSS на комментарите на този запис.

Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.

JComments