| Какво е да си море? |
| Написано от неизвестен автор |
| Вторник, 09 Март 2010 10:43 |
|
Какво е да си море? Да гладиш пясъка с длани влажни, да вдигаш кули, в които да се побере и мъката и любовта, и всичко важно...? Или в стихията си да рушиш, да имаш власт, да имаш дума крайна, а случи ли се да сгрешиш да спреш и да се скриеш на дълбоко, като тайна? Или да искаш, но да не можеш да крещиш, че си море, че толкова си живо, че истинско си даже и в сиво, че не спиш! Дали ще може някой някога да разбере Какво ти е море!? |
Коментари
В диалог с Ева-Мария Капелова
по повод на „Какво е да си море?”
Въпросът ти, незнайни друже – гениален,
със Сведенборг решихме, ала за небето,
но ето, с теб, го правим интелектуален,
прибавяйки към казаното и морето …
Вървиме през живота по нишка от любов,
удържаща и непосилната разлъка,
ала приливите на вълните стават зов
във битка злостна със напиращата мъка.
Морето и небето, в човешката душа,
са сякаш прилепени топли длани,
показващи как мъжът с любимата жена
укротяват злите хали - необуздани.
Всичко? Тъждеството може да го събере,
защото то удържа нишката омайна,
когато жената казва миличко:”Добре! ”
задавайки така нормалността безкрайна.
Но по този начин може да се разбере
какво, защо и как пулсира ти сърцето,
събрало във себе си небе, но и море
в лазур и мрак, според природата, прието.
RSS на комментарите на този запис.