Пак ще дойдеш незован - Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Пак ще дойдеш незован

Вторник, 09 Март 2010 09:19

Следвам доверчиво листопада
и отронвам се като звезда.
Теб ли срещнах в нежната позлата
на моите изгряващи лета?

Ти ли ми разкри цената
с нулите в безкрайността
на една любов, която
в знойното ми лято разцъфтя?

Знам,че в есента ми златна
пак, ще дойдеш незован,
за да бликне непонятна
бисерна сълза без свян.

А когато скрежна зима
ме завие в пелена
ти нали, нали любими
с мене,ще останеш там,

за да слушаме безгласни
нощем хукнали щурци
и луната беловласа
на звездите как шепти.

И макар и онемели
със разтворени души
пак крилата да разперим,
за да полетим.

Коментари

#1 Mojsei 2010-03-09 13:45 В нашто тъждество безкрайно

В диалог с Росица Петрова
по повод на „Пак ще дойдеш незован”

Но със погледите коси,
с приглушените въпроси,
ти не гледаш доверчиво
и на мен ми е горчиво …

Нещо тебе те преследва,
от което май, че следва
да приема листопада,
в който с тебе се пропада?!

И тогава – примирени,
с думите ни споделени,
ще тъчеме нишка нежна –
в бяло, че е безметежна.

Нека туй да е отплата
за постигната позлата,
но дали е туй цената,
че показа ми жената,

със която онемели,
сторихме душите цели,
но и чрез общата ни дан
бях „съпруг” от теб назован?

В нашто тъждество безкрайно,
проверено като трайно,
Съ-преживяване цъфти,
а то ти казва, че си Ти,

станала така понятна,
с любовта си всеобятна,
че Луната беловласа
завидя на двата гласа

затуй, че станаха звезда,
трептяща в споделено:”Да!”
която и в късна зима
все ще свети – повторима.

Обнови списък на коментарии
RSS на комментарите на този запис.

Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.

JComments