* * * - Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

* * *

Написано от marsi

Неделя, 10 Май 2009 20:43

Тъничка сребърна струна -

скъса се

хоризонтът.

Насече

финалният акорд на залеза

пресипнало кресчендо.

Фалшиво,

уплашения зов на птиците –

побити камъни,

наместо мисли -

разпра небето.

Въпросителна

след многоточия угаснали.

Отсам,

в разкрачените сенки

на звездите

сричам –

„Да пиша

или да не пиша

стихове?!”

Коментари

#1 Mojsei 2009-05-11 00:03 Въпросът
е в това да пишем,
като страна на дейност,
чрез която правим общество,
но Марси
малко трудничко разбира,
че така се запазва
хуманно естество!?

#2 marsi 2009-05-11 01:06

Въпросът изобщо не е в това само да пишем, а в това как пишем, дали е нужно да пишем и имаме ли какво да кажем с това, което сме написали?!Другото е…вятър в ушите на слепите!

#3 npeniashkiplashkoff 2009-05-11 02:35 Страхотно!
Приеми моите адмирации!

#4 Mojsei 2009-05-11 10:31 Това как пишем, дали е нужно да пишем и имаме ли какво да кажем с това, което сме написали, са въпроси, които си осават само и единствено към писането, а да пишеш така, че това, което пишеш да е страна на дейността вече е обвързване на писането с правенето и затова при диалог на преден план изпъква разбирането. Първото е сфера на индивидуалния творчески процес, а второто е въпрос на колективния творчески процес, какъвто е този в Съюза на Писателите от Интернет и затова често казвам, че процесът е практически, а писането, до момента на публикуването е индивидуалния творчески процес.

#5 angel popov 2009-05-11 12:38 Раздвоение в душата изпитва всеки, marsi. Въпросът е след всяко изпитание по кой път продължаваме. Пътят към светлината или мрака. Твоите поетични образи, макар насечени и дори апокалиптични, сочат пътя към светлината. Поздравления за споделените дълбоки терзания и надежди! В това е смисълът на писането.

Обнови списък на коментарии
RSS на комментарите на този запис.

Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.

JComments