|
Написано от Росица Петрова
|
|
Неделя, 04 Октомври 2009 06:52 |
|
Очакваше, ли днес да се родиш
или тъй ти беше отредено,
само в сън да се явиш
и да си тръгнеш с утрото студено.
Да почувстваш ледената тръпка,
да те пронижа с мисълта си само,
да те отрека от себе си-безпътна
и от жадуваната дума "мамо"
Да притъпявам сетивата си ,когато
мисълта ми скришом те потърси
и в спомен мил за тебе само
да те погаля чрез дъха си.
В душата ми понякога надничаш
и търсиш погледа ми сведен,
кажи ми тихичко,че ме обичаш,
за да стоплиш полъха ми леден!
|
Коментари
В диалог с Росица Петрова
по повод на “Отредено”
-Ти във ранна младост рожбичката не роди
и от себе си жестоко тъй се отчужди,
което те дамгоса с тежък отпечатък,
когато щастието беше във зачатък,
а туй наложи свойто ограничение,
познавайки съдба в тежко притеснение,
че във душата ти, като истински вулкан,
започна да се ражда жажда – подобно великан
и във обкръжение злостно и наивно
ти направи ежедневието градивно,
но със времето, във душата раздвоена
ти възропта към природа отчуждена,
че в съществуването бездуховно, бедно
и ти се вписа със диханието ледно.
-Самоубийството извърших чрез аборта,
което, с грохота, подобен на кохорта,
ме кара да мълча, да си крия лицето
при спомена едничък, тежък – за детето …
Но със тази загуба останах без съпруг,
което ме направи да съм непреклонна,
когато се срещна във живота с някой друг,
който търси в мен жената благосклонна.
В диалог с Росица Петрова
По повод на "Отредено"
Останах майко, нероден-
в свят за теб - отвъден,
но в сърцето всеки ден
напомням за сина прокуден.
Ще бъда и в дъха ти сетен,
но ти живота ще възлюбиш
без порива студен, суетен-
пази го, да не го загубиш.
Бъди чрез мъката щастлива,
с открилия у теб невинност,
защото ти си досетлива
за сложността на таз картинност.
Аз искам майко, да обичаш,
тъй както мога аз самият-
в завета, щом се вричаш,
душите ни любов ще пият.
Благодаря, Валери!
RSS на комментарите на този запис.