Превзе сърцето ми - Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Превзе сърцето ми

Написано от meri4ka

Сряда, 10 Март 2010 16:51

Превзе сърцето ми с милувка тиха
и мислите ми с вихрен конен бяг...
Сълзите ми гальовно днес отпиха
от свежестта на доверчивия ми сняг.

Превзе душата ми и с огнените трели
на чувствата, с нетленно тържество.
Зениците ми от любов са отмалели
и в кладата на свято тъждество

се раждат песни и най-светли химни,
и оди радостни превземат свят красив.
За теб, за нас, са чувствата взаимни,
в летежа бурен и потръпващ, жив.

Превзе ме с глас, с усмивка, нежно,
при слънчева омая ме отвлече.
Превзе сърцето ми копнежно,
душата ми превзе... човече!

Коментари

#1 Mojsei 2010-03-10 19:22 Мери, какви ги правиш? Та това е много сериозно…Да се захващам, а ти през това време виж къде изчезна Таня, че търсим Мъж за Евелина…ако обичаш!?

#2 meri4ka 2010-03-10 19:24 Нали

сериозно затъване!?

#3 Mojsei 2010-03-10 21:10 Единствено във чувството взаимно

В диалог с Марияна Кондова
по повод на „Превзе сърцето ми”

Единствено във чувството взаимно,
де кълнят зари на любовни трели,
е чудото на пиршество интимно,
в което сетивата са замрели.

Във този дух, на чувство всеотдайно,
идентичността постига естество,
което се изгражда като трайно
и го наричаме просто „тъждество”.

Затуй, преплел си гласа със твоя глас,
възможна става мисълта за клада,
но кладата е блаженство до захлас,
пренасящо любовната наслада.

Един към друг, изцяло доверчиви,
удържаме мига на тази прелест,
не допускаща мигове горчиви,
а ти посочваш точно, че е свежест.

И те разбирам, когато сочиш ти,
че милувката ни омайна, тиха
не само теб, но и мен ме покори
със лъчи, що да изменят не биха.

Да призная: невинността вежлива,
от теб положена като храм свещен
и чрез усмивката ти срамежлива,
ме прави повярвай, истински блажен.

Да кажа пак: говорим за цялостта,
функционираща като божество,
Съ-преживявана като радостта,
достигаща дори и до блаженство.

Омаята в очите ти – красива,
разкриваща екстаз на душевен мир,
ми дава свежестта ни приветлива,
която можем да назовем „кумир”.

Изказът, че душите ни отпиха
радостта, правеща ги съвместими,
говори как чрез нея се родиха
и тук, от мен, написаните рими.

Става ясно как взаимният копнеж,
родил се неусетно там, където
и поетите говорят за летеж,
пламти олтар за двама – във сърцето.

Но разгадал божествената тайна –
от силата й пред света подгонен,
полагаме със теб основа трайна
и чрез стихията на тропот конен.

#4 Mojsei 2010-03-10 21:16 Тук трябва да направим творческа пауза, за да кажа следното:

1.Проследи диалога в терминологично отношение, за да установиш онова, което може да се нарече "ново" при разработване на любовната проблематика, а следотално и на литературата, щом сме оложили любовната лирика като нейно ядро, а това логически е издържано и от гледна точка на връзката между емоционалното и рационалното, която съм обосновал много аргументирано в диалога ми със Сведенборг.

2.За "затъване" може да се говори само когато се изпада в някаква авантюра …

3.Този диалог е своеобразна кулминация на течащия Четвърти Конгрес на Съюза на Писателите от интернет.

Обнови списък на коментарии
RSS на комментарите на този запис.

Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.

JComments