|
Затуй не слушам аз таквиз поети |
|
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
|
|
Сряда, 01 Юли 2009 12:27 |
Показвам съвършенството красиво,
което е пътека в моя стих
и скромно е, защото е правдиво,
а в правдата аз смисъла открих.
Изграждам фабулата си чрез факти,
втъкаващи във себе си природа,
дори когато битката със лакти
се вплита във любовната ми ода.
Общуването живо не забравям
и тоновете стават твърде ярки,
защото в тях душевността поставям
с чувства, изградени като жарки.
Но текстове различни превъзнасят
на първо място сенки от Луната,
но и аргументи чрез сластта донасят,
за да разкрасят чрез тях жената.
Но тук едва ли има нещо скрито,
защото фактите са сътворими
от поетите сред нас, които
се крият зад скалъпените рими.
И става тъй, че дребни интереси
се кичат с най-различни цветове,
за да превъзнасят мними поетеси
чрез слънца, луни и хладни ледове.
Затуй не слушам аз таквиз поети,
които все витаят сред звездите,
а стиховете им, така предвзети,
разкриват брънки жалки от бедите.
|
Коментари
събужда се в безкрайна синева,
доказваща ни, че сме от една порода -
с развити дейни сетива!
И трепка волносин и свода,
под който те приех за свят поет,
за да събудим тук народа,
с любовната си мисия навред!
RSS на комментарите на този запис.