Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

�

� Когато говорим за свободата като избор и изпитание се сещаме за великия роман на Сервантес, и за силните думи, превърнали се в крилати мисли на странстващия рицар: „Свободата Санчо, е най – висшето благо…”

Тази мисъл съдържа в себе си смисъла на човешката същност, закодирала стремежа към свободата на цели народи. Тя е осмислила саможертвата и героизма на обикновени хора и велики личности. Но какво е свободата? Не е ли възможността на човека да мисли, да изказва свободно мнението си и създава духовни и материални ценности, като същевременно това не му се налага насила и не зависи от нищо друго. Следователно свободата е тази ценност, която дава възможността на човека да се чувства личност.

Не случайно Сервантес е казал, че на света има два вида хора – свободни несвободни.
  От възникването на хората до днешни дни се вижда, че те не живеят изолирани, а в общества. В етапите на своето развитие човека винаги се стреми към свобода. Парадоксално е, че свободата на действие понякога ражда тирания. Но и най – хуманните идеи могат да се превърнат в ограничение на волята. Например християнството, което е свързано с идеята за любовта към блажения, създава инквизицията. Ето защо свободата е право да правиш всичко, което не накърнява правата и достойнството на другите; и да не се налага мнение. А може ли да има абсолют -
на свобода?
  Съществува следната мисъл на Жан Пол Сартър: „Човек е осъден да бъде свободен”. Може би тези думи на модерния мислител най – точно изразяват същността на свободата, тя не може да не чувства отговорността, изпитанието на което е подложена.
  Да сме свободни и да правим каквото искаме е лесно, и въпреки това сме длъжни да носим отговорност за действията и думите си. Защо всяко едно от тях носи своите последтвия, били те положителни и отрицателни.
  Свободата е не само висша ценност, но и непосилно бреме. Всички се стремим към нея, на някои не са достигнали зрелостта да бъдат свободни.

Следователно бихме могли да кажем, че отделната личност може да постигне една относителна свобода, т.е. такава, която да не нарушава обществените порядки.

Никой и по никакъв начин няма моралното право да ограничава свободата на ближния си и да го поставя в зависимост.

 Но отново има парадокс – това е право на личен избор. Защото от тук се тръгва в две посоки. Едната на изпитания и страдания при отстояване на тази ценност, а другата – на смирение и търпимост, създавайки привидно спокойствие. Такова спокойствие има роба в галерите, гребящ в зададения такт.

Но когато човек се чувства добре като окован или послушник, той заслужава своята участ. Свободната мисъл не може да се окове. Човек може да е свободен дори когато е силно ограничен. Свободата е такова състояние на духа, което е накарало Коперник,
излизайки от съда на Инквизицията да промълви: „ И все пък тя се върти…” Никой не е в състояние да ограничи свободата на духа, защото това е най – силното оръжие. Само силата на амбицията и волята удържа победа над физическата сила. Всеки ден животът ни поставя пред изпитания, предизвикателства, в които имаме право да изберем своята позиция, да действаме или да проявим пасивност.

Да бъдеш подлец, да се примириш с наглостта, да приемеш цинизма, и грубостта на по – силните от теб означава да бъдеш роб на страха. Другият избор е да бъдеш свободна личност, която не се страхува не се страхува от последиците, да кажеш, че „ царят е гол”, да не замълчиш пред гаврата с другите, да се вълнуваш за съдбата на онеправданите. Какъв е смисълът да си свободен, ако тази свобода няма да те постави в позицията на личност, която живее в хармония с другите, вълнува се за бъдещето и върви по пътя на доброто, за осъществяване на прекрасните цели? Защото ореолът е свободен само тогава, когато има крила.

Николай Пеняшки - Плашков