|
Написано от meri4ka
|
|
Сряда, 01 Юли 2009 08:16 |
Джулая ни захвърли към вълните
на южното ни слънчево море,
където да отмаряме след дните,
с щастието в невинното дете.
Защо, море, ти вечно ни вълнуваш
и свободата оживява край брега?
Скалисти рифове безкрай целуваш,
магията ти там, край фара, ни събра.
Нима не си вълшебство мило,
вълните ти солени – каква магия?
В сърцето си и днес си приютило
на обичта ми светлата стихия.
И чувствам – всяка юлска вечер
ми дава нови, истински крила.
На теб, като на себе си обречена
аз пак ще следвам своята звезда...
http://vbox7.com/play:fbb76640
|
Коментари
косите ми пак лятото разроши.
Не виждам и рояка от светулки
в преднощите, когато стъпвам боса
по ширналите се ливади,
прясно окосени -
със аромат на невен
и на комунига,
прекрасни, Вие сте
от слънцето родени
във маранята, дето високо
към звездите се издига.
О, как обичам да тичам босонога,
калинки да събуждам във тревите.
Изчезва в миг предвечната тревога
и по-честити стават дните ми.
О, как обичам славееви песни,
улавяни във миг на прелестно разсъмване.
Въпросите намират отговори лесни -
очаква ме нахлуването в тъмното.
31.07.2006г.
Много ми хареса!
Николай
RSS на комментарите на този запис.