|
Калната жена мечтае да е локва |
|
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
|
|
Вторник, 30 Юни 2009 16:20 |
В диалог с Весела Йосифова
Калната жена мечтае да е локва,
за да мърси Земята и небето,
и силите на всеки да изцоква,
който опетни в сърцето й детето!
|
Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.
Коментари
Ти ме лъжеш със такъв ехиден плам,
че аз ти вярвам и ти казвам жарко:
“Във хотелчето на Мони ще съм сам,
а на срещата ще рецитирам Марко!”
Откъде да зная, че със тази кал
тръгваш срещу моите решения,
но дали съм аз коварствата разбрал
и на други в твоите прегрешения?
Взех аз твойте откровения предвид –
със порив творчески, така сърдечен,
но разбрах, че си от онзи кален вид,
който ми е толкоз чужд, дори далечен!
- Аз те взех за възрастен, но ти дете –
да чакам ли любов във теб да порасте?!
Искам да съм локва,
легнала върху земята,
с поглед към небето -
а от мене отразени
всичките звезди да светят.
Искам да съм локва -
ако някой стъпи в мене
със онази кал да го изпръскам,
дето я оставя.
За да си я вземе.
Замислял ли си се някога колко всъщност чисти са локвите - вода от Небето… Преди да стъпи някой кален в тях.
Всъщност, стихчето е написано по повод и изразява отвръщението ми към думите, които окалват. Радвам се, че те е провокирало! Нали затова пишем - да достигнем до Н. В. Читателя.
За която благодарно е сърцето!
Вода - ти си самият живот - Лосев
RSS на комментарите на този запис.