Двамата със тебе сме цигулка - Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Двамата със тебе сме цигулка

Написано от Валери Рибаров - Mojsei

Вторник, 17 Ноември 2009 17:04

Във прелестния ни сърдечен зов
двамата със тебе сме цигулка:
звучи мелодията на любов,
но защо те виждам като булка?

Ти си на цигулката душата:
аз – лък, ти – опънатите струни…
Зърнах тъй за миг у теб жената –
вихър, яхнали конете хуни.

И в хармонията на акорд
казвам:”Няма като тебе друга!”
Шепнеш:”В тебе виждам моя лорд
и затуй ти ставам аз съпруга!”

Коментари

#1 Mojsei 2009-11-17 19:07 marsi на дата 01.02.2008 23:30
Във прелестния ни сърдечен зов
двамата със тебе сме цигулка:
eдин акорд вълшебен,
ах…
един акорд
от струни,
дето раждат пълнолуния…

smileysmileysmi leyстрахотно е,Вал,сякаш чувам музиката…

Valeri Ribarov на дата 01.02.2008 23:54
Марси, в този сайт се започва страхотно обичане. Колко години вече го разказвам и го правя в Интернет…Появяват се антори, на които не е нужно да им се обяснява…Но възниква страхотният въпрос:"Защо ни е нужно да се обичаме?" Как мислиш Марси, защо?

marsi на дата 01.02.2008 23:57
СИГУРНО ЗАЩОТО ИМАМЕ НУЖДА,ВАЛ,не питай жадния за капчица вода…когато той сам в своите безводия се дави…а каква е нуждата?! Е,там,нсеки сам си зне…твоята каква е?!smiley

Valeri Ribarov на дата 02.02.2008 00:10
По този въпрос май ще трябва да изляза със статия, но нека да кажа гледната си точка тук, с твое разрешение! Има една граница, отвъд която въпросът става интимен и той не е предмет на публично обсъждане, съгласна ли си - нека не продължавам с илюстрациите в тази насока, нали? Но в обществен план, градирането на любовта до огнено приятелство, е разковниче и за решавене на проблемите на по-ниския етаж - интимния! Но сега за обществения ракурс - тук любовта ни е нужна Марси, за да устоим на вихъра на критиката…Само като обичащи се, ще издържим на порива на бясната критика, която е и градивната. Когато си ме почувствала с цялото си сърце, разум и воля, ти няма да трепнеш пред думите, които ще отправя като отхвърляне на онова, което намирам като отрицателно в твоите текстове!?

Anita765 на дата 02.02.2008 08:41
Хубаво си го казал Валери. Напиши и статията. Цигулката, бе музиканта е просто предмет.

theheart_ofthef ire на дата 02.02.2008 10:14
оооо! ама този стих е толкова прекрасен! smiley

mariniki на дата 02.02.2008 10:19
отговорът е много прост, Валери…Когато обичаме сме винаги много по добри…с обич за вас.

mariniki на дата 02.02.2008 10:35
забравих…И ПО КРАСИВИ…

Valeri Ribarov на дата 02.02.2008 10:39
Маги, съгласен съм, че нещата са прости - ако обичаш, без да си обичан, ти си нещастен или се заблуждаваш, ако обичаш и не можеш да накараш и другия да те обикне, любовта ти ще премине в своята противоположнос т - страданието.

mariniki на дата 02.02.2008 10:54
Хубаво е,
ако някой в тебе се врича,
но още по-хубаво е
когати ти нежно обичаш…

Хубаво е,
ако някой за теб е птревожен,
но още по хубаво е,
когато сълза ти за него отрониш…

Хубаво е,
ако за твоя вина ти прощават,
но още по хубаво е,
когато ти прошката даваш…

Хубаво е,
ако някому направиш добро,
но още по хубаво е,
когато никому не сториш зло…

Хубаво е,
ако някой живота спасява,
но още по хубаво е,
когато ти живот даряваш…

Хубаво е.
Но защо човек го разбира
на края на пътя…когато умира…

Valeri Ribarov на дата 02.02.2008 15:57
Хубаво е… по-хубаво е… но пък е прелестно

Mariniki & Mojsei
Хубаво е,
ако някой в тебе се врича,
но още по-хубаво е
когато ти нежно обичаш…
но пък е прелестно,
когато двамата се вричат
цял живот да се обичат!

Хубаво е,
ако някой за теб е тревожен,
но още по-хубаво е,
когато сълза ти за него отрониш…
но пък е прелестно,
когато пътя сложен
двамата превърнат във възможен!

Хубаво е,
ако за твоя вина ти прощават,
но още по хубаво е,
когато ти прошката даваш…
но пък е прелестно,
когато двамата с любов-молитва
правят радостта им да политва!

Хубаво е,
ако някому направиш добро,
но още по хубаво е,
когато никому не сториш зло…
но пък е прелестно,
когато двамата, в борба със злото,
утвърждават в пътя си доброто!

Хубаво е,
ако някой живота спасява,
но още по хубаво е,
когато ти живот даряваш…
но пък е прелестно,
когато двамата вървят в живота,
на който любовта е вота!

-Хубаво е!
Но защо човекът го разбира
на края на пътя…когато умира?
-Но нали в съюза ни негласен
казах ти, че съм съгласен
да те водя в тъждество –
цялостта на нашто естество?!

Обнови списък на коментарии
RSS на комментарите на този запис.

Нямате право да добавяте коментари.
Необходимо е да се регистрирате на сайта.

JComments