Животът.com - Сайт, интегриращ българина със света

Днес е Осми март...Ден на Жената...Велик празник, който трябва да бъде осмислен далеч по-дълбоко съдържателно, отколкото това се прави сега, а ако приемем това твърдение за правомерно, ще трябва да се съгласим и с това, че въпросът е практически, т.е. вместо да се наддаваме в словесните излияния, да очертаем кръга на практическите задачи, които сме решили и които решаваме в момента, откроявайки значимостта на най-човешкото отношение – това между мъжа и жената, защото именно с разработването на това отношение бяха поставени Основите на Новата Литература. За всички автори и читатели на Сайт „Животът” този факт е емпирично достъпен, защото той може да се установи непосредствено чрез публикуваните тук текстове, в които любовта се разглежда като онова божествено състояние на индивида, което минава през три етапа – подготовка за създаване на семейство, съпружество и огнено приятелство, а всичко това не е просто някаква си литературна конструкция, а обобщение на човешкия опит от гледна точка на цялостното съществуване на индвидите, което е синоним на съвършенството, а то пък е израз на нормалното, т.е. на щастливото съществуване. Да обобщиш човешкия опит в областта на озареното от любовта съществуване и да го положиш в основите на литературата, аргументирайки, че това е пътят за решаване на проблемите на човека и на човечеството и да създадеш авторска общност, каквато е Съюзът на Писателите от Интернет – ето, това е една от тенденциите в развитието на литературата в Съюза на Писателите от Интернет и тази тенденция тук е обоснована достатъчно аргументирано, но тя се прилага и практически, когато се оценяват авторите от гледна точка на тяхната писателска зрялост. В момента си спомням стихотворението на Цвета Добрева „Осми март”, което е успешен опит да се каже същността, а то има следния вид:

Осми март

Автор: Цвета Добрева

Има ли по-красива, по-чаровна

от жената?

Жената, която на крехките си плещи

крипи живота.

Жената-съпруга,

която по цял ден се труди –

да сготви, да подреди дома,

да го направи по-уютен.

Жената-майка,

която трябва да роди детето,

да го отгледа

и да бди над него.

Жената, която трябва да го научи

да говори, да чете, да пише, да смята.

Жената-майка, която

трябва да го направи добър човек.

Онова, което се подразбира от текста на Цвета Добрева, а според мен то е главното, се свежда до това, че жената не е възможна без мъжа, както и обратното – мъжът не е  възможен без жената. Ето защо, когато даден автор се захваща да пише за жената или за мъжа, разработвайки съответната проблематика, това може да стане единствено по линията на разработване на тяхното конкретно взаимоотношение, което е тяхно единство, имащо като свои механизми и тъждеството, но и различието.

Когато влязох в Интернет за първи път, а това стана преди пет години, в любовната лирика, разработвана тук, преобладаваха самотните герои, отнасяйки се съзерцателно към своите преживявания. Днес всеки автор се стреми да разработва съдържание между двама герои – мъжът и жената, намиращи се в конкретна ситуация, а повишаването на ролята на отделния индивид в обществото по линията на неговото ново единство, придава и по-голяма актуалност на тези текстове.

Но когато става въпрос за Нова Литература, не може да не се отбележи факта, че тя си пробива път през такава литература, която може да бъде определена и като стара, но и като псевдо-литература, а и като анти-литература, това означава, че утвърждаването на Новата Литература става в ситуация на борба, чиято достойна форма е литературната критика.

Днес е Осми март и мащабът за осмислянето на този празник е нов – обобщеното и обобществяващо се човечество, даващо възможности за полагане в основите на Новата Литература любовното Съ-преживяване между мъжа и жената като основно отношение, доказващо нормалността на индивидите. А щом това е така, можем скромно да отбележим, че се движим на гребена на литературната вълна, която проправя пътя в литературата, решавайки актуалните проблеми на човека.