Влезеш ли във тайните на тъждеството,
преживяването ти ще бъде благо,
защото работиш върху рождеството,
а от тази дейност непрестанно ти е драго...
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Обществото творческо е динамично
и отхвърля поведение наивно,
защото общуването прагматично
изгражда самочувствие позитивно!
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Щом живееш във благото на любовта,
ти отхвърляш битието ни банално,
а озарението на тази красота
те въвежда във полето гениално.
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Който търси съществуване спокойно
чрез схемите досадни, властолюбиви,
налагайки поведението двойно,
ще затъва в подмолите саможиви …
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Интелектът ни, като наше естество,
прави, във Сайта ни, човека озарен,
който вижда благото си във общество,
което изгражда духа му вдъхновен.
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Интелекът не е накяква си награда,
ала характера той така съзижда,
понасяйки натоварване, че страда –
българинът на успехите завижда!?
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Потопени сме във блатната умора,
достигайки чрез разсъждения до здрач,
че не щем да бъдеме нормални хора,
но говориме наивничко за водач.
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Срещата ми със Сведенборг е сполучлива,
разкриваща логиката за Небето,
а пък книгата “Животът” е така грижлива,
че и на Балзак разкрива му сърцето …
Сред нас остават в първите ни редове,
защото ги разпознахме по делата
и сами, превърнали се във богове,
на Съюза ни задават висотата.
И така, вградени във нашто общество,
чрез “Небе и Ад”, но и чрез “Серафита”,
казвам: постигнали такова естество,
ще вървим по тънка нишка на възхита!
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Да вървим във тъждество е изпитание,
възпроизвеждащо в себе си Небето,
а всичко туй е отговорно занимание –
чрез делата си да “правиме” детето!
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Интелектът е особено желание,
което във тъждеството се поражда,
а върви по нишката и на внимание,
като бликнала, но утолена жажда.
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Но и затова интелектът е богатство,
от което блика винаги наслада,
но пък тя поражда и такова братство,
даващо реален отпор на Ада.
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Бликаща наслада, като утолена,
угнетените ги прави възродени,
но и затова душата преродена
преживява миговете си блажени.
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Тъждеството ни е пространството невинно,
от което всичко друго произлиза,
но не може поведение наивно
в тайните на тъждеството да навлиза!
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
Но можеме да кажем на човека клет –
на врагове, правещи се на критици,
че без да даваме “премъдрия” съвет,
несъвместими сме с всякакви циници!
Да живееш във благото на мъдростта,
значи да отхърляш всякаква неволя,
а пък любовта, чрез порива на радостта,
да засяваш като колективна воля!
|