|
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
|
|
Събота, 23 Май 2009 14:22 |
За да бъдеш днес писател
трябва да си в пътя нужен –
чрез сърцето на приятел
да направиш, що си длъжен!?
Нужно е да правиме любов
в името на добротата,
защото животът е суров,
със пътека непозната.
А логика на историзъм
разработих със перото –
да развием прагматизъм,
даващ като плод доброто.
Вървиме в дирята на кръв,
носим миналото черно,
а дъхът на огнен порив – пръв
сочи бъдеще безмерно.
Със Съдбата на войника,
приел път на изнемога –
Мойсей във Сайта ми е Ник-а,
чертая пътека строга.
Във сблъсък, като на война,
с ежедневната тревога,
градим случайната Съдба,
взела името на Бога!?
|
Коментари
не само
в сайта на Живота,
приел пътя на голгота!
Поели пътя си безмерен,
вървим редом с теб,
и ежедневно ще градим
съдбата на народа.
RSS на комментарите на този запис.