|
Примрял съм в твоята душа |
|
Написано от Валери Рибаров - Mojsei
|
|
Неделя, 10 Май 2009 19:51 |
Примрял съм в твоята душа,
където времето е спряло,
но защо не мога да реша
кое и как е преболяло,
а ти самата ме събуди,
спомен стар на теб не ти тежи,
а това, че с теб сме луди,
брани от измами, от лъжи.
Две души в една стопени,
а пък тя за двамата тупти –
в този извор сме родени,
а това разбра го днес и ти,
когато във мига кристален
притихна мило и спокойно,
а този миг е идеален
за съществуване достойно.
Душа душата ти целува
и моята чрез тебе диша,
твоята твърди, че ме жадува -
перото ти във стих въздиша,
а мелодията сърдечна
във блаженството ни потапя,
но тя дали ще бъде вечна:
о, да, мигът ни се разтапя.
Потънали сме в тиха страст,
а тя за нас е огледало,
но там и малкият контраст
във радост то е пресъздало,
защото аз чрез теб живея,
а ти си мойто тъждество
и тази песен само пея,
разказваща за нашто естество
|
Коментари
но пускам времето на ход.
Прегръдката макар и не взаимна
чертае път на нашия живот.
За лудостта се лек намира,
че щом потърсиш - ще даде,
душа в душата ти примира,
и поглед светъл - на дете!
RSS на комментарите на този запис.